Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.06.2011 19:39 - МНК 2-3 юни 2011 г.
Автор: samosaznanie Категория: Политика   
Прочетен: 2327 Коментари: 0 Гласове:
0



 

ПРОСВЕЩЕНИЕТО И ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ ЦЕЛ И СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА НАЙ-ЗАСЛУЖИЛАТА ЖЕНА НА БЪЛГАРИЯ – част І доц. д-р Снежана Стоянова Председател на Независимо женско дружество „Самосъзнание”-Бургас  Член на Управителния съвет на Българския женски съюз - София На фона на днешния културен, политически и икономически живот в България, странно ни се вижда сега, че в годините след освобождението в България едва се забелязва някаква проява на обществен живот от страна на жените. През 1890 г. в България има около 27 % грамотност на градското население. Народното събрание през 1891 г. гласува Закон за народното образование, който разширява основното обучение от 2 на 6 години, като го прави задължително. По онова време българските жени имат сериозни проблеми с образованието, което рефлектира върху тяхните права, а от там и върху тяхната пълноценна реализация в живота – те нямат права, а имат само сериозни и много отговорни задължения само в семейството си.  За друга „реализация” на жената не може и да се говори. По-напредналите жени осъзнават, че те имат не само важни задължения и отговорности в семейството, но и в обществото и че жената не трябва да стои настрани от обществения живот. Поради тези причини през 1900 г. започва подготовката за създаването на Българския женски съюз, а основавнето му е през 1901 г. Бургазлийката Жени Патева е в неговия Управителен съвет и е гл. редактор на в. „Женски глас”. Българският женски съюз от своя страна подтиква по-будните жени в България към обща работа в защита правата на жените и децата. Член 7 от Устава на БЖС гласи, че „съюзът ще действа за изравняване на гражданските и политическите права на двата пола”. По силата на традицията българската жена не е допускана до избирателните процедури. Това се дължи на факта, че към времето на гласуване на конституцията и избирателните закони, на практика въпросите за правата на жените не съществуват. На 18.12.1898 г. Народното събрание гласува и друг закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват професията си. Започва сериозна борба от страна на жените да им се даде възможност да учат във висшето училище, да имат избирателни права, както и да се възстановят правата на омъжените учителки да преподават. Учителката от с. Градец Жени Патева, дълбоко възмутена от узаконената неправда към омъжените учителки, реагира остро и адекватно със своето първо „ОТВОРЕНО ПИСМО” до всички учителки в Княжество България. Така започва обществената дейност на най-заслужилата жена на Бургас и България - г-жа Жени Божилова Патева. Поради липса на други интелектуални професии, учителската професия в началото на миналия век става синоним на българската интелигенция. Обществото е особено критично към учителите – те подготвят бъдещето на българската нация. Те трябва да бъдат с безупречен морал, всяка тяхна дори и незначителна постъпка е сурово осъждана от бдителната в това отношение общественост.Освен това българите очакват от своите учители доближаване до нормите на западноевропейската цивилизация, което учителите да предават на тяхните деца.    image
  ЖЕНИ БОЖИЛОВА ПАТЕВА Движението за правата на жените в България е под силното европейско влияние и следва общия "световен" ход. То протича успоредно с борбата на българката за равнопоставеност в сферата на образованието и труда. В 1898 г. гимназиалното образование за момчета и момичета е изравнено като продължителност, а през 1901 г. във Висшето училище е допусната първата жена - като слушател. В 1905 г. Народното събрание приема Закон за защита на женския и детския труд, ограничаващ дискриминацията по отношение на заплащането и условията на труд. В началото на ХХ столетие жените получават достъп до редица професии, традиционно запазени за мъжката част - като адвокат, лекар и др. Всички тези успехи повишават самочувствието на българката и тя поставя вече открито въпроса за своите политически права. За първи път през 1901 и 1902 г. в Бургас жена в лицето на Жени Патева държи две сказки, които се отнасят до женското движение в България и световното женско движение. Хвърлят се семената на една идея, която заработва в няколко будни бургазлийки, за да ги раздвижи и ги застави след две години да излязат вече като обособено женско просветно дружество “Самосъзнание”, което става колективен член на БЖС -  годината е 1905. Ние, съвременните жени, не можем да не бъдем благодарни на Жени Патева и онази  „образователна група” от родолюбиви и свободолюбиви жени, членки на просветното Бургаско женско дружество “Самосъзнание” – на тези горди българки, дръзнали в онези трудни времена в началото на 20 век да основат в Бургас женско просветно и благотворително дружество в защита правата на жените и децата.                БЖС се утвърждава като надкласова, надпартийна феминистична организация  През есента на 1906 г. БЖС става член на Международния женски съюз и на Съюза за избирателни права на жените. Появяват се материали, които защитават правото на българката да е политически представена. Особено активна е Жени Божилова-Патева. В статиите си "Към самоопределение" и "Женското движение и Българския женски съюз" тя посочва две причини за необходимостта от равноправие:  1) Справедливостта - жените се подчиняват на законите и съответно имат естественото право да участват в тяхното изработване;  2) Самоосъзнаването на жената като независим субект.          Положени са основите на Съюза на напредничавите жени, преименуван по-късно на Съюз "Равноправие". През 1909 г. той изпраща петиция до ХІV Общо Народно Събрание. Повод за нея са обсъжданите промени в избирателния закон. Тази петиция дава насоката, в която се развива движението за избирателни права през следващите три години, а именно - искания до законодателния орган за тълкуване текстовете на Търновската конституция и законите, гарантиращи политическите права на гражданството, в смисъл дали жените са включени в категорията "граждани". Новото сдружение в своя устав си поставя за цел "извоюване на граждански и политически права на жените". Българският женски съюз и Съюз „Равноправие” си поставят еднаква цел - политическото равноправие на жената. Необходимостта от политическо представителство двете организации обосновават на първо място със справедливостта. "Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права", заявява Жени Божилова-Патева. След като "носи тегобите наравно с мъжа" и се подчинява на законите, жената има право на участие в тяхното изготвяне. Мястото на жената не е само в къщи като домакиня и майка, животът е принудил българката да излезе от дома и да работи наравно с мъжа. Тя вече е загубила сигурността на патриархалния свят и се нуждае от защита на своите човешки права срещу дискриминацията в обществото.          Още повече, че са налице "обществени ползи от участието на жените в политическия живот". С примери от общата история, двата женски съюза изтъкват, че жените могат да бъдат добри държавници. Избирателните си права те обосновават със своята роля в освободителното движение - като воеводки и четнички. Представя се и международния опит - там, където жените са допуснати до избори, нравите са станали по-меки, а редица проблеми - като тези с хазарта, алкохолизма и проституцията - са намерили задоволителни решения. Щом като българката е призната за гражданин по отношение на Наказателния закон и правото на сдружаване, то тя трябва да бъде призната за такъв и по въпроса за избирателните права. Краткотрайно активизиране настъпва през пролетта на 1911 г. То е свързано със свикването на V Велико Народно Събрание. В своята молба до великите депутати, БЖС иска прецизиране на чл. 60 от Конституцията. Официалната теза на организацията е, че основният закон по отношение на избирателните права на българката е противоконституционен. По-различно е становището на Жени Божилова-Патева, която през 1910 г. напуска редакцията на "Женски глас" и започва да издава от Бургас списание "Гражданка". Според нея конституцията, с неспоменаването на гражданките наред с гражданите, забранява женския вот.                Наред с огромната обществена дейност за правата на жените, през този период Жени Патева е и майка – през 1904 и 1905 г. се раждат синовете й, а през 1913 г.-дъщеря й. Тя е представител на българските жени на Международни женски конференции в чужбина – 1908 г. е в Амстердам, а 1911 г. е в Стокхолм. Жени Патева поддържа винаги добри контакти с изтъкнати писатели, учени, политици и публицисти като Тодор Влайков, проф. Асен Златаров, Александър Стамболийски, Айнщайн, Толстой, Димо Казасов, Петко Росен и др. По време на Балканската война и Първата световна война за Жени Патева и Женското просветно дружество „Самосъзнание” започва нов период на обществена дейност. Жени Патева участва в ръководството на снабдяването на България с хранителни продукти и организира масово движение за шиене на войнишко бельо. Така тя осигурява работа на безработните жени. Жени Патева основава и българска секция на „Международната лига за мир и свобода”. Войната за Жени Патева е нов духовен урок –това вече не е мирния принцип на религията. Тъй като жените са истинските жертви на войната, то борбата на жените вече е борба за мир. В годините след войната Жени Патева често пътува в цяла Европа по женски конгреси, на които представя своята програма. През 1919 г. тя взема участие в Международния женски конгрес в Норвегия, където изнася доклад „Въоръжаването на народите и вечният мир”. Всяка война засяга на първо място жените: „ Всяка война независимо с каква цел се води и независимо от размаха си, е катастрофа за женската душа. Въоръжаването и войните са възможни там, където народът няма решаващ глас при решаване на съдбините му и жените нямат влияние върху живота”. Войните са неизбежният, ужасен резултат на една „груба култура”, в която мъжът играе решаваща роля. Според Жени Патева „само един нов дух, една голяма вътрешна сила може да спре всяка война и да запази истински и траен мир. Това е духът на любовта и ненасилието; това е вярата, че животът е общо достояние и всички хора са братя. Хората трябва да преодолеят своите тесни и егоистични цели.” Мислите на Жени Патева притежават вътрешна последователност: политическите и икономическите причини за войната за нея са вторична последица от омразата и дисхармонията между хората и народите – защо тогава да не се появи на мястото на омразата любов, а вместо разделението – братство, които са по-полезни за всички хора.Тя пита ”Нима ние, които живеем сега в атмосфера на антагонизъм, разцепление и омраза, не можем да си представим онова прекрасно царство на хармонията и мира, на солидарността и сътрудничеството на всички хора”? Никой не трябва да се страхува от ново зло: „ Ние ще победим злото, като го победим в себе си” и то без насилие. Една от последиците на Първата световна война е повишаването ролята на жената в обществото. Този факт стимулира феминисткото движение в България. В своя следващ етап, през 20-те години на миналото столетие, то получава по-широка публичност. В следващите години Жени Патева отново се отдава на просветителски и социални задачи. През 1924 г. тя участва в създаването на „Народния университет”, а от 1925 до 1938 г. е постоянен член на ръководствата на това обединение и на читалищата. През 1927 Жени Патева основава „Женско миротворно общество” в България, а през 1929 г. – сдружението „Синовен дълг”, което се грижи за старите хора и също така изгражда в Бургас „старчески дом”. Основният призив на Жени Патева остава непроменен: хората трябва да се променят отвътре.  Тя казва: „Нравствеността не е нищо друго, освен хигиената или техниката за запазването на живота в неговата красота и святост”. Духовният вътрешен живот не се движи „наляво” или ”надясно”, той може да се развива само към доброто и да съзрява и да отхвърли сам всичко лошо от себе си”. През 1925 г. Жени Патева произнася реч по случай 25-годишнината на Българския женски съюз. Тази реч представлява силен протест против смъртното наказание. През 1932 г. излиза главният труд на Жени Патева „Светлина по пътя на жената” с подзаглавие „Писма до моята сестра”. В книгата тя прави равносметка за 30 годишното сътрудничество на българското и международното женско движение – на постигнатото и на предстоящото и на практическия опит и теоретичните разсъждения. Жени Патева дава задоволителен резултат на това сътрудничество – работата на жените не е била напразна: „Жената на Изтока сваля фереджето от лицето си, символът на женското пленничество и ограничение. В цял свят жената навлиза в широкия живот. Днес тя е навсякъде: по улиците и площадите, в работилниците и магазините, в институтите и службите, на събрания и в парламенти, в науката и изкуството, в литературата и в обществения живот – всъщност къде не е тя? Няма ограничения за нейната свобода. Чрез тази свобода жената показва на целия свят, че има способности и талант, тя е една „нова жена”. В тази си роля жената обаче взема участие и във всички отрицателни страни на модерния живот – много безсмислици и несправедливости не биха били възможни без участието на жените”. Жени Патева казва: Семейството е като клепач, през който гледа обществото и като сърце, чрез което то чувства пулса на живота. Кризата, която преживява нашето модерно общество, е криза на семейството”. Модното обезценяване на семейството „е най-голямото заблуждение на настоящото време”. Семейството не трябва да представлява само външна форма на съвместния живот на хората, а трябва да бъде функционален възпитател на по-добри хора. „Образовано общество може да има само чрез образовани майки”. Жените трябва да се образоват не за да стане „нещо от тях, а за да бъде подсилено тяхното ” здраво и хармонично физично и духовно развитие”. „Образованата жена е най-стабилният лост за повдигане на обществото”. Жени Патева посещава западноевропейски родилни домове и изследва социалните причини за преждевременните раждания и абортите. Помощните мерки за жената като професионално образование, отпуск по майчинство и др. са недостатъчни, защото те не решават основния проблем за майчинството. Жената трябва да извършва такава работа, която не е в противоречие с истинската й природа. По това време в Германия и Франция работят около 60 % от жените. В селскостопанска България има „същата тенденция”. За да не се допуснат от самото начало грешки, Жени Патева иска женските професии да отговярят на следните критерии: 1.     Работа, която стимулира и запазва живота. 2.     Работата да не ограничава ролята й като жена и майка. 3.     Работата да отговаря на общото културно равнище на живот на страната и по възможност да го повишава. Според тези критерии жената трябва да се изявява в: 1.     Домашна работа и възпитаване на децата. 2.     Домашна промишленост, освен нормалните домакински задължения. 3.     Трудова дейност, която да не оказва вредно влияние върху жената. 4.     Подкрепа на труда на съпрузите, бащите и др. 5.     Работа в областта на образованието, възпитанието, социалните грижи и здравеопазването. 6.     Работа в областта на литературата, изкуството и книгоиздаването. През тези 30 години Жени Патева работи неуморно и в социалната дейност. През 1930 г. тя се опитва да основе организация за защита на домашната работа и домакините – „Обществено огнище”. През 1935 г. се обсъжда Законът за обществените социални грижи, в чийто върховен орган е и Жени Патева. Тя изработва документация, която показва социалните проблеми на градовете. Тази документация е изпратена на всички общини и по-късно на съответното министерство, което я признава за вярна. В същото време Жени Патева се опитва да помогне на най-тежко живеещите хора, като основаването на болница в София, дом за бездомници в Бургас, както и частна благотворителна организация. Тази инициатива на Жини Патева не се ограничава само в рамките на България. През 1937 г. тя влиза в един Международен комитет, който трябва да подготви Свободен университет в Швеция.  „Смисълът на живота се състои в служба в полза на ближния, всеки опит за прогрес се измерва по неговото морално отношение към живота и всички постижения на човешкия дух имат стойност дотолкова, доколкото стимулират любовта към хората и мирните взаимоотношения между всички хора” казва Жени Патева. През Втората световна война дейността на Жени Патева  затихва. Изводи: 1. Направен е анализ на развитието на женското движение в България в борбата за равноправие на жената чрез просвета от безправие в края на 19 век до пълноценната реализация на българската жена в началото на 21 век. 2. Показан е последователният и огромен труд на една българка в лицето на Жени Божилова Патева в повишаване самосъзнанието на жената чрез просвета, нейните права и задължения като съпруга, майка и гражданка, както и резултатите от този труд.  3. Основните принципи и тези на Жени Божилова Патева са в пълна сила и днес: - справедливост и самоосъзнаване на жената; - нравственост; - сътрудничество на българското и международното женско движение; - борбата за мир и разоръжаване; - борбата против смъртното наказание; - модното обезценяване на семейството и ролята на семейството като възпитател на по-добри хора с висок морал и ценности; - работата на жените да не противоречи на истинската им природа с оглед износването и раждането на здрави деца.   Литература: 1. АФ №814К, Архивни материали за Жени Божилова Патева, Държавен архив Бургас 2.  АФ № 290К, Архивни материали за Бургаското женско дружество „Самосъзнание”, Държавен архив Бургас 3.       Спомени на арх. Лили Патева – Босева-дъщеря на Жени Патева. 4.       Спомени на Генка Желязкова – племенница на Жени Патева. 5.       Спомени от Малина и Александър Поплилови. 6.       Спомени и снимков материал на арх. Мария Драганова. 7.       Светослав Живков, „Начало и първи стъпки на движението за избирателни права на българската жена”, 2006.    



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samosaznanie
Категория: Други
Прочетен: 132678
Постинги: 53
Коментари: 7
Гласове: 94
Архив